Мими и Мая:„Искаме да превърнем Alessa в първия български глобален моден бранд”

ве сестри, един сайт за 19 долара и едно трудно начало. Как Мими и Мая от Alessa създават своята мечта за глобален моден бранд.

Вие идвате от китно родопско селце в големия град и успявате да пожънете страхотен успех, при това с минимален начален капитал, сбъдвайки мечтата на всяко момиченце, а именно – да имате свой моден бранд. Изграждането на Alessa звучи като истинска приказка, такава ли беше наистина?

МИМИ: Да, наистина историята на Alessa е като приказка, но приказката е „Пепеляшка” и в нея липсваше добрата фея. Животът ни беше труден… Много хора ни гледат, че сме просто две момичета, които правят хубави снимки и си казват: „Това са кифли, които са получили всичко наготово”. Нo тези хора не знаят как сме израснали, че работим от малки деца и че сме драпали със зъби и нoкти, за да стигнем дотук. За жалост и за щастие, я нямаше добрата фея, която просто да махне с пръчица и всичко да се случи за една вечер. Казвам „за щастие”, защото ние не се жалваме за трудностите, през които сме преминали. Всъщност се гордеем с тях. Те ни изградиха като характер и сега ни помагат да оценим наистина какъв е днес животът ни. Историята на Alessa е осеяна с много провали, отчаяни моменти, страх и осланяне на сляпа вяра. Но връщайки се назад, именно тези моменти са ми най-мили, защото знам, че не се отказахме и надделяхме.

И това прави победата толкова по-сладка.
Всъщност първите няколко години се чувствахме като в безтегловност, все едно сънуваме. С Мая доста често се пощипвахме една друга, за да сме сигурни, че не сънуваме, а това наистина ни се случва! Чувството е неописуемо толкова много красиви българки да ти се доверяват да се грижиш за техния безупречен външен вид.

Мими е дизайнерът на облеклата, а освен това двете заедно менажирате компанията си. Какви са позитивите и негативите да работиш заедно със сестра си на едно място?

МАЯ: Знам, че много братя или сестри са като кучета и котки, но това не е случаят при нас. Мама ни е възпитала винаги да сме задружни. „Приятелка може да ти обърне гръб, но сестра – никога”, това ни се втълпява от малки. Ние наистина сме много близки и не само че няма негативи, а точно обратното – двете сме сплотен тандем, преследващ една обща цел.

И двете сте щастливо омъжени, а Мая дори има две деца – как успявате да балансирате личния си живот на съпруги и майки с професионалния на бизнес дами? Половинките ви подкрепят ли вашето начинание?

МАЯ: Изобщо не е лесно да комбинираш всички тези роли.
Последните години наблегнахме много на изграждането на системи и мениджърска структура в Alessa, което ни позволи и глътка въздух и свободно време.

Разбира се, няма как да не спомена и помощта на нашата прекрасна майчица, която през всичките тези години помага с внуците. A половинките се гордеят с нас и ни подкрепят

Какво е да започнеш бизнес от нулата в България и да го превърнеш само за няколко години в модна империя?

МИМИ: Знаеш ли, всички израстваме и живеем живота си с идеята как България е бедна страна и тук НЯМАШ шанс за успех с честен труд. Но реално погледнато България може да е перфектното място за създаване на бизнес. Шокиращо, нали? Истината е, че тази пораженческа нагласа е създала много слаба конкуренция в повечето индустрии. Никой не иска да се учи, никой не изучава примерите на най-добрите в света в конкретната сфера, някак си стандартите и амбициите не са достатъчно високи.
И тогава не е толкова трудно да изпъкнеш. А ние вярваме, че клиентът е изморен от цялата тази посредственост и иска да срещне специално отношение и високи стандарти (в толкова много индустрии). Когато ги открие, той се превръща не само в редовен клиент, а и в апостол на бранда.
Това не е толкова невъзможно за постигане, но изисква две неща:
- Да си влюбен в продукта си
- Да обичаш клиентите си
Водила съм подобни дебати няколко пъти. Къде е по-трудно да успееш – в България или в Ню Йорк? Както Франк Синатра е увековечил в своята песен „Ню Йорк, Ню Йорк”: „Ако успея тук, ще успея където и да е”. Разбира се, много зависи от сферата, но в Ню Йорк ти ще трябва да се изправиш срещу най-свирепата конкуренция в света. (Бариерата за започване на бизнес също е много по-висока.) Нямаш право на грешки, никой няма да те чака да се научиш.
Да, ако успееш там, успехът ти ще е много по-мащабен от България. Но това е едно важно „АКО”.
Докато в България конкуренцията е много по-слаба, независимо дали става въпрос за ресторант, магазин, облекла. Всичко опира до хъс, знания, умения.

Имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете? Откъде черпите вдъхновение в такива периоди?

МИМИ: В самото начало беше най-трудно. Преди всичко да се случи. Страх, съмнения и всеки ти казва: „Нямаш шанс”. Ти отговаряш надъхано: „Само стой и гледай”, но вътрешно усещаш как едно малко гласче ти казва: „Кого заблуждаваш? Няма да успееш!”.
Въпреки това някакво пламъче вътре в теб те кара да се хвърлиш в дълбокото и да пробваш.
Един от любимите ми цитати за този период е: „Предприемачът е някой, който ще скочи от скала и ще сглоби самолет по пътя надолу”. Аз съм голям почитател на визуализациите – те ти помагат да си изградиш една нова реалност още преди тя да съществува. Човек не трябва да живее в настоящето и да е под контрол на заобикалящите го обстоятелства. Трябва ТИ да поемеш контрол и да започнеш да променяш обстоятелствата. Помня как в началото двете с Мая пътувахме веднъж до Истанбул, като тя беше бременна в 6-и месец. Стана ѝ лошо, но нямаше как да спираме през няколко минути – там трафикът е ужасен – тя повръщаше пак и пак в една найлонова торбичка. Помня и всички „бизнес експерти”, които ни се присмиваха на идеята. Това също ни беше мотивация, защото – за добро или лошо – аз съм родена с много спортна злоба. Така че всеки негативен коментар към моята мечта за мен беше гориво за мотивация.

В началото на вашето професионално развитие получихте ли подкрепата на близките си?

МАЯ:Мама беше един от малкото хора, които ни подкрепиха. Тя ни даде 10 000 лв. — половината си спестявания, събирани цял живот. Имай предвид, че ние не сме от богато семейство. Мама ни отгледа сама, като 14 години работеше на 2 места: като учителка по математика и в хранителен магазин. Само можеш да си представиш каква стойност тези 10 000 имаха за нея. До ден днешен не мога да разбера как го е направила. Тя изобщо не беше наясно с концепцията за продаване на облекла по Интернет – та тогава това в България беше почти мит.  Отделно, поглеждайки сега назад, ние бяхме просто две наивни момичета, изпълнени с ентусиазъм, неразбиращи толкова много неща. Шансовете на хартия бяха НИКАКВИ, но тя реши да рискува и да застане зад нас. Тези 10 000 лв. бяха половината ни стартов капитал и без тях днес Alessa можеше и да не съществува.

Според вас, какво ви отличава от останалите модни брандове, за да сте най-успешните в България?

МАЯ:Искаш ли да ти разкажа една история. В първите 6 месеца на Alessa ние живяхме в Бургас. Вече имахме по няколко поръчки на ден.
Тогава ни се обади клиентка със спешна молба. Поканена е на рожден ден в последния момент и няма какво да облече. След 10-минутен разговор по телефона и усещайки притеснението ѝ, решихме да се качим в колата и да ѝ занесем избраната от нея рокля лично в Поморие.
Няколко месеца по-късно вече се бяхме преместили в Пловдив, имахме доста повече поръчки, офис и 6 човека персонал. В края на един работен ден получихме обаждане от клиентка от Пазарджик, която отчаяно ни обясни как на следващия ден сутринта в 06:00 ч. има полет за Лондон и все още няма рокля за важно за нея събитие.
Разбира се, вече бяхме изпратили пратките за деня, а и нямаше как куриер да ѝ достави пратката преди 06:00 ч. сутринта. С Мими се качихме в колата и газ към Пазарджик с мисия да направим още една Алеса щастлива.

Това имам предвид, когато казвам „любов към клиента”. Днес поръчките са хиляди, ние няма как да ги разнасяме лично или да се чуваме с клиентите, но всеки един член от екипа ни е щателно облъчен от тази идея – клиентите на Alessa да са най-глезените в страната.

Само Мими е номинирана в класацията на Forbes „30 под 30“, но успехът е признание и за двете ви. Какво е чувството да оценят труда ви на такова високо ниво?

МИМИ: Бях номиниране само аз, понеже Мая вече беше на 32 години и нямаше как да влезе в класация 30-те най-успешни под 30 години. Но това голямо признание, разбира се, е оценка за нашия общ труд. Освен това, за успеха на Alessa има заслуга и екипът ни от изключително талантливи професионалисти. Чувството е невероятно. Както всички знаем, Forbes е една от най-авторитетните бизнес медии в света и да бъдеш на корицата на това списание, е страхотно признание

Модата е бягство от реалността или неизменна част от него?

МИМИ: Винаги съм казвала, че за нас модата беше като прозорец към един по-бляскав свят. Докато растяхме, тя ни бе вдъхновение, идеал, към който се стремяхме. Нещо, което ни караше да мислим мащабно и да искаме повече от живота.

Какви качества са нужни, за да успееш в модния бранш?

МИМИ: За хора, които не умират по модата, това е брутално труден бизнес. Истината е, че това трябва да ти е страст. Разбира се, много „бутици” внасят дизайнерски дрехи от Турция или Китай, но това не е магия, а просто транзакции. Виж, да създаваш колекции, е едно изцяло различно нещо. Необходими са страст, любов към продукта, високи стандарти, обсебеност да направиш твоите клиенти щастливи, пламък, за да запалиш своя екип, и много, много придобити умения и знания

Помните ли първата си поръчка и какво изпитахте в този момент?

МАЯ: : Името ѝ е Виктория, тя си поръча едни черни къси панталонки със златни копчета. Виктория ни е клиент и до днес. Много се гордеем с тези клиентки „до живот”!

Напоследък се забелязва една тенденция както при международните, така и при родните звезди, а именно – създаването на техни модни линии. Какво е вашето мнение за това, всеки ли може да бъде дизайнер?

МИМИ: : Според мен българските „звезди” се заблуждават от факта, че Кайли Дженър е милиардер и че немалко световни звезди успяха със собствени линии. Но за жалост в България „известните” нямат подобна притегателна сила – хората не си купуват тоалет, просто защото е облечен от някоя българска „звезда”.

Повярвай ми, бихме искали да е обратното, защото в Alessa сме щастливи да имаме много известни личности за клиентки. Подобно нещо в чужбина би оказало огромен ефект върху продажбите. Supreme например се оценяват като компания за 1 милиард долара. Немалка заслуга има фактът, че Кейние Уест е техен фен и клиент… Jimmy Choo става Jimmy Choo заради „Сексът и градът”. Всички знаем и какво се случва с историята на Майкъл Джордан и Nike. Но в Българя нещата не стоят така. Както виждате, кой ли не пробва да прави „бутик” само за да затвори врати след няколко месеца, надявайки се, че хората ще забравят за случилото се. Не е толкова лесно, колкото изглежда.

Без какво една визия никога не може да бъде завършена?

МАЯ: Без правилната секси уверена нагласа.

Обмисляте ли да отворите бутик или ще останете в онлайн пространството за момента?

МАЯ: Нашето изцяло онлайн позициониране е тайно нечестно предимство, защото ни спестява огромни разходи, които ние можем да вложим в качеството на продукта си. То е една от причините облеклата ни да се съревновават като дизайн и качество с дрехи на двойно по-висока цена. Следователно и нямаме планове засега за физически магазини. Чрез нашето онлайн позициониране пазарът ни е не само цяла България, но и целият свят

Афектиран ли е бизнесът заради извънредното положение?

МАЯ: Принципно, извънредното положение засегна онлайн търговията на дрехи, но за щастие Alessa не беше афектирана, което е поредното доказателство, че нищо не може да спре нашите Алеси от страстта им по красивите облекла.

Как прекарвате дните си по време на изолацията?

Мими: Нонстоп в офиса, подготвяйки новата ни лятна колекция

Страхотните успехи на бранда ви се дължат на вашето постоянство, отдаденост и безспорен талант, а как виждате него след десет години?

МАЯ: Дълго време пазихме в тайна нашата амбиция, понеже се притеснявахме да не звучи прекалено гръмка на хората. Но след няколко сладки победи, които ни доведоха по-близо до целта, го заявихме в национален ефир – искаме да превърнем Alessa в първия български глобален моден бранд. Искаме да покажем на света, че в малка България съществуват гладни за успехи модни специалисти, които са способни да създават продукт и преживяване на световно ниво.